Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Старши лейтенант доктор Петко Гинев приключва медицина в София през 2020 година

От 2018 година до 2020 година е доброволец в Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА. През 2020 година става част от екипа на клиниката и офицер в Българската войска. Малко по-късно отпътува и на първата си задача зад граница – в столицата на Мали - Бамако, където в продължение на 4 месеца дава отговор за здравето на персоналния състав на щаба на интервенцията. През 2021 година още веднъж извършва задача в африканската страна.

В разгара на пандемията работи в COVID-зоните на ВМА в помощ на екипите, които са едни от най-натоварените в народен мащаб.

Професионалните ползи на доктор Гинев са ориентирани в региона на ортопедичната травматология и ендопротезирането на стави.

Д-р Гинев, зад Вас са две задачи в Мали, пред Вас е пътешестване до Антарктида. Защо обичате толкоз пътешествията?

Защо не? Възползвам се от опциите, които ВМА и Българската войска ми дават. Смятам, че да послужвам и работя на тези екзотични места е най-голямото премеждие за един доктор. Рисковите пътешествия са подобаващи, до момента в който към момента съм ерген, по-късно ще дойдат други задължения в персонален проект, които ще ангажират моето време и внимание.

На какво Ви научи работата в една от най-бедните африкански страни?

Медицински видяно, работата в Африка ме научи да се оправям с незнайното. За един млад доктор е скъпо да получи опцията да взема решения самичък. По този метод той може да си направи самокритика и да види над кое свое качество би трябвало да поработи още, с цел да се доусъвършенства.

При тези условия осъзнаваш какъв брой значима е екипната работа. Когато си изолиран в една база, с дребен екип от трима българи, които са единствената ти опора, можеш да усетиш цената на това какво е да имаш екип и какъв брой е значимо да полагаш старания за него.

Освен всичко, работата в Африка ми сподели, че даже едно нормално хапче за глава би могло да бъде скъпо. Трябва да сме признателни за това, което имаме и да не се оплакваме повече от нужното.

Сега приемате ново предизвикателство – да бъдете доктор на кораба, с който дружно с нашите антарктици, ръководени от проф. Христо Пимпирев, ще стигнете до Южния полюс. Какво очаквате като човек и доктор от това пътешестване?

Винаги съм желал да стигна до Южния полюс, само че не съм си и помислял, че това ще стане действителност. Е, очевидно би трябвало да внимавам какво си поисквам! Не единствено, че ще сбъдна тази моя фантазия, само че и ще го направя в качеството си на доктор на първото въобще корабоплаване в историята ни от Варна до Антарктика. Очаквам с огромно любознание да се докосна до Ледения континент. А като доктор чакам същото, каквото и преди двете ми задачи – най-лошото. И по тази причина се сготвям старателно и за това предизвикателство.

Всъщност, по какъв начин решихте да станете доктор?

Няма да ви изненадам, като кажа, че пристрастеността ми по медицината се възпламени в качеството ми на пациент, какъвто съм бил не един и два пъти. А за какво избрах да вървя след тази пристрастеност, може би поради приключенския си темперамент. Еднообразие в медицината няма. Едва ли идва миг в живота на един доктор, когато счита, че е видял всичко.

А за какво избрахте ортопедията?

Счупеното носи благополучие. Макар да носи много повече стрес и за пациента, и за лекаря. Обичам да виждам резултата от труда си пред очите ми. Ортопедията е като високоспециализиран час по труд и техника, в който би трябвало да възстановиш повредените структури от мускулоскелетната система. Когато това дело се увенчае с триумф, насладата е огромна, а пациентът е благополучен. Ние също.

Кои са учителите Ви в специалността?

Учители са всички мои сътрудници, с които работя, както и моите пациенти. Клиниката по ортопедия и травматология ме учи още от времето, когато бях студент в пети курс. Месеците прекарани в COVID-клиники ме срещнаха с доста лекари, които ме научиха на доста в медицината. ВМА разполага с същински експерти, които могат доста да дадат на човек, който има предпочитание да се учи.

Какво Ви носи най-голямо задоволство от работата?

Случайно да видя собствен пациент известно време след интервенцията, който да си е върнал качеството на живот отпреди контузията. В последна сметка ортопедичните пациенти идват с обещано страдалчество и чакат от нас лекарите да го премахнем, с цел да може животът им да не бъде задължение. 

Какви са професионалните Ви проекти за бъдещето – непосредствени и по-далечни?

Непосредствените ми проекти са да се приготвя за експедицията и по-късно през декември месец да отплувам за Южния полюс. По-далечните ми професионални проекти са свързани само и единствено със същинска медицина. След завръщането от Антарктика следва същинската част от професионалното ми развиване – ортопедия и травматология. А проектите ми включват това да стана добър травматолог. Разбира се, желае се много работа.

А коя е най-голямата Ви фантазия – като доктор и човек?

Най-голямата ми фантазия е да изживея живота си почтено както като доктор, по този начин и като човек.

Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си – хората, дружно с които бяхте доброволец по време на COVID-пандемията и всички останали, с които сте дружно в клиниката?

На всички сътрудници искам да запазят човечността и любознанието си.